Д. Страшимиров
БР.2 / 2007 ТОМ 58 - ОБЗОРИ
При репликацията си HBV претърпява огромно количство мутации, кaто в течение на времето спонтанна тенденция е довела до възникване на 8 генотипа, дефинирани чрез дивергентност 8% или повече в сравнение с цялостната нуклеотидна секвенция. Доказано е, че генотиповете имат различно географско разпространение. Провеждани са изследвания при пациенти с остър и хроничен В-хепатит, които показват, че генотиповете повлияват естествения ход и тежестта на заболяването, отговора на терапията, асоциацията с определени мутации - например мутацията, създаваща стоп-кодон в прекор региона и блокираща транслацията на HBeAg изцяло, която е много честа при пациенти с генотип В. Съществуват различни методики за генотипизиране на HBV DNA: директно секвениране и филогенетичен анализ, Restriction Fragment Length Polymorphism (RFLP), серологични методи, базирани на ELISA, Line-Probe Assay (LiPA). Всяка от тях има своите предимства и недостатъци.
Ключови думи: генотип, остър хепатит, хронифициране, хроничен хепатит, мутации
Адрес за кореспонденция:
Д-р Димитър Страшимиров
Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ
Бул.”Акад.Ив.Ев.Гешов”17, София 1431
Тел. 952 3662
Съюз на българските медицински специалисти
Всички права запазени
e-mail: ubulms@gmail.com
телефон 0897 07 18 68